28 февр. 2013 г., 20:49

В памет на мама

Поэзия » Другая

4.1K 0 4

Болест коварна, мъчителна тегне, стискаш очи тя да побегне, бориш се, плачеш, безсилен си вече, спри се, обичам я мама, човече! Път мъчителен, труден, път с огради и телени мрежи, а зад завоя дебне оная - грозна, зловеща, нарежда съдбата, как да я спра, кажи ми, човече? Мама обичам, отива си вече...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

didi74 (Димитрина Канева)

благодаря на всички ,които бяха съпричастни с мен.един цитат;родителите са очите ни,когато ги загубиш ослепяваш;

2013-03-03T04:10:38+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Споделям болката ти,но животът продължава,дори само със спомени вече,но там в сърцето мястото е винаги заето от образа на майката!

2013-03-01T14:47:21+02:00
Бояна (Бояна Костова)

Прегръщам те, Дима!
До болка позната и изстрадана мъка, която още кърви. Моята майка си отиде по същия начин преди време и ... страшно ми липсва!
Животът продължава, а майките ни съпровождат през целия ни път.
Бъди силна!
Тя ще бъде винаги до теб и ще ти дава сили, винаги, когато си мислиш, че си се изгубила по пътя, ще блесва онази божествена светлина, която ще ти покаже посоката. Това е ореола на звездата "мама".
И знай, че там "някъде" ще бъдете отново заедно ...

2013-03-01T13:29:52+02:00
liliv (Лилия Велчева)

Боли!!! Когато са тук - все не намираме време за тях, а когато ги загубим, загубваме половината от себе си...
Вчера моята майчица имаше рожден ден...Много ми липсва!
И аз споделям болката ти, Дима!
Прегръщам те, сърдечно!

2013-03-01T12:26:20+02:00