Feb 28, 2013, 8:49 PM

В памет на мама

  Poetry » Other
4.1K 0 4

Болест коварна, мъчителна тегне,                                                                                                              стискаш очи тя да побегне,                                                                                                                 бориш се, плачеш, безсилен си вече,                                                                                                   спри се, обичам я мама, човече!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                Път мъчителен, труден,                                                                                                                          път с огради и телени мрежи,                                                                                                                  а зад завоя дебне оная -                                                                                                                         грозна, зловеща, нарежда съдбата,                                                                                                            как да я спра, кажи ми, човече?                                                                                                                    Мама обичам, отива си вече...!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Канева All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря на всички ,които бяха съпричастни с мен.един цитат;родителите са очите ни,когато ги загубиш ослепяваш;
  • Споделям болката ти,но животът продължава,дори само със спомени вече,но там в сърцето мястото е винаги заето от образа на майката!
  • Прегръщам те, Дима!
    До болка позната и изстрадана мъка, която още кърви. Моята майка си отиде по същия начин преди време и ... страшно ми липсва!
    Животът продължава, а майките ни съпровождат през целия ни път.
    Бъди силна!
    Тя ще бъде винаги до теб и ще ти дава сили, винаги, когато си мислиш, че си се изгубила по пътя, ще блесва онази божествена светлина, която ще ти покаже посоката. Това е ореола на звездата "мама".
    И знай, че там "някъде" ще бъдете отново заедно ...
  • Боли!!! Когато са тук - все не намираме време за тях, а когато ги загубим, загубваме половината от себе си...
    Вчера моята майчица имаше рожден ден...Много ми липсва!
    И аз споделям болката ти, Дима!
    Прегръщам те, сърдечно!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...