28.02.2013 г., 20:49

В памет на мама

4.1K 0 4

Болест коварна, мъчителна тегне,                                                                                                              стискаш очи тя да побегне,                                                                                                                 бориш се, плачеш, безсилен си вече,                                                                                                   спри се, обичам я мама, човече!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                Път мъчителен, труден,                                                                                                                          път с огради и телени мрежи,                                                                                                                  а зад завоя дебне оная -                                                                                                                         грозна, зловеща, нарежда съдбата,                                                                                                            как да я спра, кажи ми, човече?                                                                                                                    Мама обичам, отива си вече...!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Канева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря на всички ,които бяха съпричастни с мен.един цитат;родителите са очите ни,когато ги загубиш ослепяваш;
  • Споделям болката ти,но животът продължава,дори само със спомени вече,но там в сърцето мястото е винаги заето от образа на майката!
  • Прегръщам те, Дима!
    До болка позната и изстрадана мъка, която още кърви. Моята майка си отиде по същия начин преди време и ... страшно ми липсва!
    Животът продължава, а майките ни съпровождат през целия ни път.
    Бъди силна!
    Тя ще бъде винаги до теб и ще ти дава сили, винаги, когато си мислиш, че си се изгубила по пътя, ще блесва онази божествена светлина, която ще ти покаже посоката. Това е ореола на звездата "мама".
    И знай, че там "някъде" ще бъдете отново заедно ...
  • Боли!!! Когато са тук - все не намираме време за тях, а когато ги загубим, загубваме половината от себе си...
    Вчера моята майчица имаше рожден ден...Много ми липсва!
    И аз споделям болката ти, Дима!
    Прегръщам те, сърдечно!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...