28.02.2013 г., 20:49

В памет на мама

4.1K 0 4

Болест коварна, мъчителна тегне,                                                                                                              стискаш очи тя да побегне,                                                                                                                 бориш се, плачеш, безсилен си вече,                                                                                                   спри се, обичам я мама, човече!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                Път мъчителен, труден,                                                                                                                          път с огради и телени мрежи,                                                                                                                  а зад завоя дебне оная -                                                                                                                         грозна, зловеща, нарежда съдбата,                                                                                                            как да я спра, кажи ми, човече?                                                                                                                    Мама обичам, отива си вече...!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Канева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря на всички ,които бяха съпричастни с мен.един цитат;родителите са очите ни,когато ги загубиш ослепяваш;
  • Споделям болката ти,но животът продължава,дори само със спомени вече,но там в сърцето мястото е винаги заето от образа на майката!
  • Прегръщам те, Дима!
    До болка позната и изстрадана мъка, която още кърви. Моята майка си отиде по същия начин преди време и ... страшно ми липсва!
    Животът продължава, а майките ни съпровождат през целия ни път.
    Бъди силна!
    Тя ще бъде винаги до теб и ще ти дава сили, винаги, когато си мислиш, че си се изгубила по пътя, ще блесва онази божествена светлина, която ще ти покаже посоката. Това е ореола на звездата "мама".
    И знай, че там "някъде" ще бъдете отново заедно ...
  • Боли!!! Когато са тук - все не намираме време за тях, а когато ги загубим, загубваме половината от себе си...
    Вчера моята майчица имаше рожден ден...Много ми липсва!
    И аз споделям болката ти, Дима!
    Прегръщам те, сърдечно!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...