12 сент. 2007 г., 22:21

В памет на Свищовлийчетата

1.1K 0 7
 

НЕЗАБРАВИМИ


Започва и в Свищов учебната година

без  приятели, дъщери и синове!

Със спомен от трагичната кончина

и с цвете върху празните им чинове.


След вечната раздяла животът продължава,

но вече няма  да е както е било.

Добрият спомен за децата ни остава -

цветя, сълзи, поредно опело.


Щастливи тръгнаха на пътешествие,

с много радост и със питащи очи,

но страшното, трагично произшествие

прекърши детските мечти.


Завинаги останаха в безкрая

децата - слънца непрежалими.

Душите им със сигурност са в Рая,

а там мечтите може би са постижими!


И нека първите шестици

и успехи в спортните игри

да са посветени на загиналите ученици,

на дванадесет приятели добри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цанка Митова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поклон пред тези невинни деца!Наистина страхотен стих изпълнен с болка си сътворила..Настръхнах докато го четях.
    Деца със бодри,весели лица.Дано там където са сега е по-хубаво от този трагичен живот.и още венъж Поклон.
  • Наистина цялата тази история беше потресаваща...Много сълзи излях за всички тези деца и най-вече заради приятелите там...Когато си малка част от цялата история е още по-ужасно...Поклон пред паметта им,дано там където са в момента могат да доизживеят красивия си живот ...
  • Твоето стихотворение ме накара да потръпна... Толкова красиво написано, жалкото е че по такъв повод
  • поклон!
  • Поклон пред светлата им памет. Поклон пред детските души, поклон пред детските мечти, поклон пред чистите сърца - поклон за вас деца!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...