Sep 12, 2007, 10:21 PM

В памет на Свищовлийчетата

  Poetry
1.1K 0 7
 

НЕЗАБРАВИМИ


Започва и в Свищов учебната година

без  приятели, дъщери и синове!

Със спомен от трагичната кончина

и с цвете върху празните им чинове.


След вечната раздяла животът продължава,

но вече няма  да е както е било.

Добрият спомен за децата ни остава -

цветя, сълзи, поредно опело.


Щастливи тръгнаха на пътешествие,

с много радост и със питащи очи,

но страшното, трагично произшествие

прекърши детските мечти.


Завинаги останаха в безкрая

децата - слънца непрежалими.

Душите им със сигурност са в Рая,

а там мечтите може би са постижими!


И нека първите шестици

и успехи в спортните игри

да са посветени на загиналите ученици,

на дванадесет приятели добри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цанка Митова All rights reserved.

Comments

Comments

  • поклон пред тези невинни деца!Наистина страхотен стих изпълнен с болка си сътворила..Настръхнах докато го четях.
    Деца със бодри,весели лица.Дано там където са сега е по-хубаво от този трагичен живот.и още венъж Поклон.
  • Наистина цялата тази история беше потресаваща...Много сълзи излях за всички тези деца и най-вече заради приятелите там...Когато си малка част от цялата история е още по-ужасно...Поклон пред паметта им,дано там където са в момента могат да доизживеят красивия си живот ...
  • Твоето стихотворение ме накара да потръпна... Толкова красиво написано, жалкото е че по такъв повод
  • поклон!
  • Поклон пред светлата им памет. Поклон пред детските души, поклон пред детските мечти, поклон пред чистите сърца - поклон за вас деца!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...