12 sept 2007, 22:21

В памет на Свищовлийчетата

  Poesía
1.1K 0 7
 

НЕЗАБРАВИМИ


Започва и в Свищов учебната година

без  приятели, дъщери и синове!

Със спомен от трагичната кончина

и с цвете върху празните им чинове.


След вечната раздяла животът продължава,

но вече няма  да е както е било.

Добрият спомен за децата ни остава -

цветя, сълзи, поредно опело.


Щастливи тръгнаха на пътешествие,

с много радост и със питащи очи,

но страшното, трагично произшествие

прекърши детските мечти.


Завинаги останаха в безкрая

децата - слънца непрежалими.

Душите им със сигурност са в Рая,

а там мечтите може би са постижими!


И нека първите шестици

и успехи в спортните игри

да са посветени на загиналите ученици,

на дванадесет приятели добри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цанка Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поклон пред тези невинни деца!Наистина страхотен стих изпълнен с болка си сътворила..Настръхнах докато го четях.
    Деца със бодри,весели лица.Дано там където са сега е по-хубаво от този трагичен живот.и още венъж Поклон.
  • Наистина цялата тази история беше потресаваща...Много сълзи излях за всички тези деца и най-вече заради приятелите там...Когато си малка част от цялата история е още по-ужасно...Поклон пред паметта им,дано там където са в момента могат да доизживеят красивия си живот ...
  • Твоето стихотворение ме накара да потръпна... Толкова красиво написано, жалкото е че по такъв повод
  • поклон!
  • Поклон пред светлата им памет. Поклон пред детските души, поклон пред детските мечти, поклон пред чистите сърца - поклон за вас деца!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...