25 июл. 2019 г., 13:15

В памет на Владимир Висоцки

434 0 0

В памет на Владимир Висоцки

 

Бялото листче

превърна Таганка в площад –

„Той си отиде.

Днес представление няма да има.”.

Но да върне билетите никой не пожела.

Милицията се скри.

Бликнаха сълзи у мнозина.

Той бе само човек. Като всички.

Като нас, обикновените хора,

пушеше, пиеше, страдаше

и само китарата плачеше без умора.

Конете не спряха и той отлетя,

от планински връх любима му махаше.

На всички в сърцата ни лед заваля,

дори с бутилка вечерта бе още по-страшна.

По своему той с нас се прости,

написвайки всичко в два-три стиха.

И после градските стени

с този негов завет облепиха.

Че трябва силно да обичаме,

коне да яздим без юзди

и с планински ветрове в косите

да гоним своите мечти.

Никога за гроба да не мислим,

радост да ни носи всяка капка дъжд.

По това, що стиска в зъбите,

се познавал истинският мъж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...