25.07.2019 г., 13:15

В памет на Владимир Висоцки

431 0 0

В памет на Владимир Висоцки

 

Бялото листче

превърна Таганка в площад –

„Той си отиде.

Днес представление няма да има.”.

Но да върне билетите никой не пожела.

Милицията се скри.

Бликнаха сълзи у мнозина.

Той бе само човек. Като всички.

Като нас, обикновените хора,

пушеше, пиеше, страдаше

и само китарата плачеше без умора.

Конете не спряха и той отлетя,

от планински връх любима му махаше.

На всички в сърцата ни лед заваля,

дори с бутилка вечерта бе още по-страшна.

По своему той с нас се прости,

написвайки всичко в два-три стиха.

И после градските стени

с този негов завет облепиха.

Че трябва силно да обичаме,

коне да яздим без юзди

и с планински ветрове в косите

да гоним своите мечти.

Никога за гроба да не мислим,

радост да ни носи всяка капка дъжд.

По това, що стиска в зъбите,

се познавал истинският мъж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...