henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
5 мар. 2008 г., 15:00

В парка 

  Поэзия
735 0 12
 

                                                В памет              

 

Защото в живота ни рядко се случва.

Защото в живота ни сън е това...

Броди брадясал и сам

в есента,

броди художникът

в парка „Заимов".

Не бърза,

разхожда се,

гледа,

оглежда...

„Ей,

 дали няма

и малка надежда

в тази есен безримна,

в тази пролет

да видя

едно ято от птици,

една пъстра палитра

от   радост взаимна -

без грубост и трябване..."

Но в живота ни рядко се случва,

и в живота ни сън е това -

да седнеш на пейка

във парка „Заимов"

до художник без име...

И да гледаш чрез него

шарките близки

и  да  бъбрите

цял ден за онова

нещо близко,

което ще дойде...

(Така или иначе)

И то не е есен,

и нито е пролет...

А е полет, да кажем,

към нашето близко...

Да, нашето близко,

което избяга,

но което ще дойде,

без да ни пита  -

дали във съня ни,

или в ръждив делник...

А може на пейка

във парка

„Заимов".

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??