В парка
В памет
Защото в живота ни рядко се случва.
Защото в живота ни сън е това...
Броди брадясал и сам
в есента,
броди художникът
в парка „Заимов".
Не бърза,
разхожда се,
гледа,
оглежда...
„Ей,
дали няма
и малка надежда
в тази есен безримна,
в тази пролет
да видя
едно ято от птици,
една пъстра палитра
от радост взаимна -
без грубост и трябване..."
Но в живота ни рядко се случва,
и в живота ни сън е това -
да седнеш на пейка
във парка „Заимов"
до художник без име...
И да гледаш чрез него
шарките близки
и да бъбрите
цял ден за онова
нещо близко,
което ще дойде...
(Така или иначе)
И то не е есен,
и нито е пролет...
А е полет, да кажем,
към нашето близко...
Да, нашето близко,
което избяга,
но което ще дойде,
без да ни пита -
дали във съня ни,
или в ръждив делник...
А може на пейка
във парка
„Заимов".
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
