8 янв. 2012 г., 23:06  

В плен

957 0 1

Притисната между стените,

аз чакам утрешния ден.

Седя и гоня ти лъжите,

но все пак стигнаха до мен.

 

Затвор аз не знаех,

не знаех що е да си в плен.

Седях и просто си играех,

но ето те и теб - натъкна се на мен.

 

Затвори ме между стените,

но не кои да е стени,

а стените на собственото ми развитие.

Проклет да си! Сега ме измъкни!

 

Минава времето и като че ли

не изпитвам нужда ти да си до мен.
Напротив, вече сме пораснали.

Върви и вкарай някой друг във плен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...