Потънал в плен на самотата
в забравен сън на глупостта,
изчезнал там във синевата,
загубил чувството за сладостта.
Убил завинаги честта си
и запечатал скръб в съзнанието си въобще,
един човек с една съдба проклета,
да бъде все на бойното поле.
Днес ще питате къде е …
и ще го търсите навред!
Останал е без дъх или добре е?
Навярно надалеч от своя мироглед.
Аз ще ви кажа що се случи с него,
защото случи се и с мен!
Да се изправи гордо бе му отредено,
но да обича… не съвсем, не съвсем… !
© Димитър Караколев Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш, и по-умен, отколкото си мислиш »