12 февр. 2021 г., 08:36

В плен

1.1K 0 0

Потънал в плен на самотата

в забравен сън на глупостта,

изчезнал там във синевата,

загубил чувството за сладостта.

 

Убил завинаги честта си

и запечатал скръб в съзнанието си въобще,

един човек с една съдба проклета,

да бъде все на бойното поле.

 

Днес ще питате къде е …

и ще го търсите навред!

Останал е без дъх или добре  е?

Навярно надалеч от своя мироглед.

 

Аз ще ви кажа що се случи с него,

защото случи се и с мен!

Да се изправи гордо бе му отредено,

но да обича… не съвсем, не съвсем… !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Караколев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...