12.02.2021 г., 8:36 ч.

В плен 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Свободен стих
627 0 0

Потънал в плен на самотата

в забравен сън на глупостта,

изчезнал там във синевата,

загубил чувството за сладостта.

 

Убил завинаги честта си

и запечатал скръб в съзнанието си въобще,

един човек с една съдба проклета,

да бъде все на бойното поле.

 

Днес ще питате къде е …

и ще го търсите навред!

Останал е без дъх или добре  е?

Навярно надалеч от своя мироглед.

 

Аз ще ви кажа що се случи с него,

защото случи се и с мен!

Да се изправи гордо бе му отредено,

но да обича… не съвсем, не съвсем… !

© Димитър Караколев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??