12.02.2021 г., 8:36

В плен

1.1K 0 0

Потънал в плен на самотата

в забравен сън на глупостта,

изчезнал там във синевата,

загубил чувството за сладостта.

 

Убил завинаги честта си

и запечатал скръб в съзнанието си въобще,

един човек с една съдба проклета,

да бъде все на бойното поле.

 

Днес ще питате къде е …

и ще го търсите навред!

Останал е без дъх или добре  е?

Навярно надалеч от своя мироглед.

 

Аз ще ви кажа що се случи с него,

защото случи се и с мен!

Да се изправи гордо бе му отредено,

но да обича… не съвсем, не съвсем… !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Караколев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...