12.02.2021 г., 8:36

В плен

1.1K 0 0

Потънал в плен на самотата

в забравен сън на глупостта,

изчезнал там във синевата,

загубил чувството за сладостта.

 

Убил завинаги честта си

и запечатал скръб в съзнанието си въобще,

един човек с една съдба проклета,

да бъде все на бойното поле.

 

Днес ще питате къде е …

и ще го търсите навред!

Останал е без дъх или добре  е?

Навярно надалеч от своя мироглед.

 

Аз ще ви кажа що се случи с него,

защото случи се и с мен!

Да се изправи гордо бе му отредено,

но да обича… не съвсем, не съвсем… !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Караколев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....