В плен на екрана

Изпива тази нощ екрана
и време, думи, и мастило,
душата е кървяща рана,
сама е себе си прикрила.

Разбива тази нощ екрана
мечтите, мислите, твореца
посмял да литне от буркана -
таз черна клетка с черни птици.

Пробива този ден екрана
въображението детско,
игрите дави в черна пяна,
променя чувството естетско.

Излива тази нощ екрана
по грубия си свят мазута,
чернилка, лавата, катрана
в обувките на журналист обути.

Но нека гмурнем се в лъжите,
но нека вярваме им сляпо,
но нека лъскаме колите
и истината да заврем в долапа.

Но нека всичките проблеми
в мониторите да заровим.
Онези с пълните кореми...
За тях така да позлословим.

Очите нека да затворим
и нека седнем зад дивана,
бутилка бира да отворим
и нека зяпаме в екрана!