Изпива тази нощ екрана
и време, думи, и мастило,
душата е кървяща рана,
сама е себе си прикрила.
Разбива тази нощ екрана
мечтите, мислите, твореца
посмял да литне от буркана -
таз черна клетка с черни птици.
Пробива този ден екрана
въображението детско,
игрите дави в черна пяна,
променя чувството естетско.
Излива тази нощ екрана
по грубия си свят мазута,
чернилка, лавата, катрана
в обувките на журналист обути.
Но нека гмурнем се в лъжите,
но нека вярваме им сляпо,
но нека лъскаме колите
и истината да заврем в долапа.
Но нека всичките проблеми
в мониторите да заровим.
Онези с пълните кореми...
За тях така да позлословим.
Очите нека да затворим
и нека седнем зад дивана,
бутилка бира да отворим
и нека зяпаме в екрана!
© Мери Съншайн All rights reserved.