В плен на вечерта
В плен на вечерта
Пак нощта се спуска мълчалива,
носи само болка и тъга,
а душата чувствата убила,
се предава в плен на вечерта.
Няма път по който да поема
и сърцето ми да преболи,
няма на света такава сила,
твоя образ в мен да заличи.
Пак красиви са звездите чудни,
но и те напомнят ми за теб,
а и тези небеса разкошни
стиховете пишат в нов куплет.
Ти отново в сънищата нощни
с мен ще бъдеш в този малък свят,
докосни с любов мечтите нежни,
нарисувай обич, нежен цвят!
Пак нощта се спуска мълчалива,
носи само болка и тъга,
а душата чувствата убила,
се предава в плен на вечерта.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
