В подножието на една молитва
Торнадото на пролетта ме завъртя -
издигна се ликуваща душата
над този земен и лъжовен свят,
възлезе от покрова на мъглата.
Гирляндите от бели цветове
на нежните и тънкостройни вишни
пренасят я в любими светове,
по-скъпи и от рая на Всевишния...
Усетих порива на вечната любов
и бриза на несбъднатата святост
как сляха се в най-мамещия зов,
обгърнат от сияеща позлата.
На рамото ми кацна пак мигът,
под свода на годините забравен.
От друго време възкресил лика
на младостта под спомени сподавена...
И моля се единствено сега
над долини зелени да се рея.
Далеч от ноктите студени на снега
неистово да изгоря, а не да тлея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
