1 мая 2008 г., 18:24

В полите на нощта

990 0 2

         В полите на нощта

В полите на нощта открих очите ти -
светулки бели в гъстата тъма.
Погледнах  в тях - изпих сълзите им
и болката им стана моя болка.

В сивотата кръговратна засия душата ти,
макар и малко тъжно-безнадеждна,
тя стопли моя свят с крилата си,
прегърна го с дъга - така копнежно.

В борбата за живот до теб застанах
като скала - тъй твърда и непоклатима.
В протегната ръка - сърце... аз друго нямах
но има ли любов, то значи всичко има.

В обречения час на вечността - над тебе плача.
По пътя черен и незнаен днес отмина ти.
Поспри, до рамото ти искам пак да крача -
нали сме двамата в добро и зло! Завинаги!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Истинска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...