1 may 2008, 18:24

В полите на нощта

  Poesía
992 0 2

         В полите на нощта

В полите на нощта открих очите ти -
светулки бели в гъстата тъма.
Погледнах  в тях - изпих сълзите им
и болката им стана моя болка.

В сивотата кръговратна засия душата ти,
макар и малко тъжно-безнадеждна,
тя стопли моя свят с крилата си,
прегърна го с дъга - така копнежно.

В борбата за живот до теб застанах
като скала - тъй твърда и непоклатима.
В протегната ръка - сърце... аз друго нямах
но има ли любов, то значи всичко има.

В обречения час на вечността - над тебе плача.
По пътя черен и незнаен днес отмина ти.
Поспри, до рамото ти искам пак да крача -
нали сме двамата в добро и зло! Завинаги!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Истинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...