May 1, 2008, 6:24 PM

В полите на нощта

  Poetry
984 0 2

         В полите на нощта

В полите на нощта открих очите ти -
светулки бели в гъстата тъма.
Погледнах  в тях - изпих сълзите им
и болката им стана моя болка.

В сивотата кръговратна засия душата ти,
макар и малко тъжно-безнадеждна,
тя стопли моя свят с крилата си,
прегърна го с дъга - така копнежно.

В борбата за живот до теб застанах
като скала - тъй твърда и непоклатима.
В протегната ръка - сърце... аз друго нямах
но има ли любов, то значи всичко има.

В обречения час на вечността - над тебе плача.
По пътя черен и незнаен днес отмина ти.
Поспри, до рамото ти искам пак да крача -
нали сме двамата в добро и зло! Завинаги!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Истинска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...