5 мая 2011 г., 21:22

В полунощ

575 0 3

 

 

       Аз си лягам след бдения нощни.

       "Лека нощ" -

       на света пожелавам.

       Да ме носи с крилата си мощни

       сладък сън - на покой се отдавам.

 

       Но не идва, не идва сънят ми

       и терзаят ме чувства

       потайни.

       Мисълта ми лети в необяти,

       като птица в простори безкрайни...

 

       От сърцето тогава извират

       и се леят слова

       вдъхновени.

       И местата си лесно намират

       в стиховете ми най-съкровени...

 

       Колко влюбени, колко поети

       са мечтали -

       във тъмното скрити!

       В полунощните мигове свети

       колко много неща са открити!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Славка! Поздрав!
    Всичко се случва, точно както и когато трябва
  • Петьо, Илко, добре че сте се спрели, за да открием зрънцето злато сред купищата пясък. Поздрави, Слава, хубаво, леко перо имаш. Ще идвам отново! Барона
  • След като на това стихотворение вече две седмици няма коментар и оценка,започвам да се съмнявам в добрият вкус на оценителите.Отличен !

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....