5 may 2011, 21:22

В полунощ

  Poesía » Otra
573 0 3

 

 

       Аз си лягам след бдения нощни.

       "Лека нощ" -

       на света пожелавам.

       Да ме носи с крилата си мощни

       сладък сън - на покой се отдавам.

 

       Но не идва, не идва сънят ми

       и терзаят ме чувства

       потайни.

       Мисълта ми лети в необяти,

       като птица в простори безкрайни...

 

       От сърцето тогава извират

       и се леят слова

       вдъхновени.

       И местата си лесно намират

       в стиховете ми най-съкровени...

 

       Колко влюбени, колко поети

       са мечтали -

       във тъмното скрити!

       В полунощните мигове свети

       колко много неща са открити!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Славка! Поздрав!
    Всичко се случва, точно както и когато трябва
  • Петьо, Илко, добре че сте се спрели, за да открием зрънцето злато сред купищата пясък. Поздрави, Слава, хубаво, леко перо имаш. Ще идвам отново! Барона
  • След като на това стихотворение вече две седмици няма коментар и оценка,започвам да се съмнявам в добрият вкус на оценителите.Отличен !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...