Аз си лягам след бдения нощни.
"Лека нощ" -
на света пожелавам.
Да ме носи с крилата си мощни
сладък сън - на покой се отдавам.
Но не идва, не идва сънят ми
и терзаят ме чувства
потайни.
Мисълта ми лети в необяти,
като птица в простори безкрайни...
От сърцето тогава извират
и се леят слова
вдъхновени.
И местата си лесно намират
в стиховете ми най-съкровени...
Колко влюбени, колко поети
са мечтали -
във тъмното скрити!
В полунощните мигове свети
колко много неща са открити!!
© Славка Любенова Todos los derechos reservados
Всичко се случва, точно както и когато трябва