В последните минути на декември
В последните минути на декември,
замислена, край снежната елха,
припомням си пак дните свои земни…
Да… бях на дъното, но бях и на върха!
Падах, ставах и летях отново,
докрай преследвах своите мечти…
Живях, руших, градих наново,
влюбвах и разлюбвах се почти…
Познах и щастието и тъгата,
надеждата ми носеше лъчи…
Чрез вяра осветявах тъмнината
и вглеждах се пак в божиите очи...
Там виждах образа си светъл,
в тях виждах аз безброй звезди...
И Бог пред мен се бе възнесъл,
и галеше той моите коси...
Благословена аз седях до Него,
усещах пак любов и доброта...
И знам, не можем днес без Него,
той прави по-добър света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вероника Павлова Все права защищены
