17 нояб. 2007 г., 17:56

В праймтайма на живота ми

1.7K 0 17

   В праймтайма на живота ми   

 

Дванадесет часа е по обяд,

денят изчезваше като картоф

във гърло на бедняк,

май нямам виза за душата ти

отново,

в най-гледаното време от живота ми

съм сам,

а ти си с друг,

а ти си там,

навярно някъде вървим

(мечтите ни са брилянтин),

подобно успоредни прави,

подобно разминаващи трамваи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човече,страхотен си!!!
  • Йес, много, много готино!
  • денят изчезваше като картоф

    във гърло на бедняк,

    ............
    в най-гледаното време от живота ми

    съм сам,

    !!!!!!!!!!!!!*
    чакай да преглътна...
    и ще кажа нещо.
  • Благодаря на всички ,много сте мили.Благодаря и успехи на всички.
  • Модернистичен и образен стих.Хареса ми, защото не е празен, а някак вълнува и е разбираем за читателя.Браво!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...