В праймтайма на живота ми
Дванадесет часа е по обяд,
денят изчезваше като картоф
във гърло на бедняк,
май нямам виза за душата ти
отново,
в най-гледаното време от живота ми
съм сам,
а ти си с друг,
а ти си там,
навярно някъде вървим
(мечтите ни са брилянтин),
подобно успоредни прави,
подобно разминаващи трамваи.
© Майк Все права защищены