17 нояб. 2007 г., 17:56

В праймтайма на живота ми

1.7K 0 17

   В праймтайма на живота ми   

 

Дванадесет часа е по обяд,

денят изчезваше като картоф

във гърло на бедняк,

май нямам виза за душата ти

отново,

в най-гледаното време от живота ми

съм сам,

а ти си с друг,

а ти си там,

навярно някъде вървим

(мечтите ни са брилянтин),

подобно успоредни прави,

подобно разминаващи трамваи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човече,страхотен си!!!
  • Йес, много, много готино!
  • денят изчезваше като картоф

    във гърло на бедняк,

    ............
    в най-гледаното време от живота ми

    съм сам,

    !!!!!!!!!!!!!*
    чакай да преглътна...
    и ще кажа нещо.
  • Благодаря на всички ,много сте мили.Благодаря и успехи на всички.
  • Модернистичен и образен стих.Хареса ми, защото не е празен, а някак вълнува и е разбираем за читателя.Браво!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...