В праймтайма на живота ми
Дванадесет часа е по обяд,
денят изчезваше като картоф
във гърло на бедняк,
май нямам виза за душата ти
отново,
в най-гледаното време от живота ми
съм сам,
а ти си с друг,
а ти си там,
навярно някъде вървим
(мечтите ни са брилянтин),
подобно успоредни прави,
подобно разминаващи трамваи.
© Майк All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
