Изгаря в прозрачен ден цялото минало. И така, отначало започваме. Мога ли да ти простя. Мога ли да се пречистя. Всичко изгарям. Но не всичко гори. Дърпам пердетата, а слънцето влиза. Изгасям лампата, а свещта се запалва. В прозрачен ден губя едно ежедневие. Губя думи и губя стихове. Губя разум, в нищо загледан.
Изгаря и прозрачният ден. Нощта заповядва :”Изгаси!” И така, отначало започвам. В прозрачна нощ да те търся.
Чудесно е!"Всичко изгарям. Но не всичко гори. Дърпам пердетата, а слънцето влиза. Изгасям лампата, а свещта се запалва." Наистина, просто не може да загърбиш нещо от миналото, колкото и да искаш, докато не си го изясниш докрай. Поздравления за красивото стихотворение. Видях колко е хубава думата "прозрачен"...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.