В прозрачна нощ
Изгаря в прозрачен ден
цялото минало.
И така, отначало започваме.
Мога ли да ти простя.
Мога ли да се пречистя.
Всичко изгарям.
Но не всичко гори.
Дърпам пердетата,
а слънцето влиза.
Изгасям лампата,
а свещта се запалва.
В прозрачен ден
губя едно ежедневие.
Губя думи и губя стихове.
Губя разум, в нищо загледан.
Изгаря и прозрачният ден.
Нощта заповядва :”Изгаси!”
И така, отначало започвам.
В прозрачна нощ да те търся.
цялото минало.
И така, отначало започваме.
Мога ли да ти простя.
Мога ли да се пречистя.
Всичко изгарям.
Но не всичко гори.
Дърпам пердетата,
а слънцето влиза.
Изгасям лампата,
а свещта се запалва.
В прозрачен ден
губя едно ежедневие.
Губя думи и губя стихове.
Губя разум, в нищо загледан.
Изгаря и прозрачният ден.
Нощта заповядва :”Изгаси!”
И така, отначало започвам.
В прозрачна нощ да те търся.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени
