4.04.2006 г., 19:14 ч.

В прозрачна нощ 

  Поезия
667 0 12
Изгаря в прозрачен ден
цялото минало.
И така, отначало започваме.
Мога ли да ти простя.
Мога ли да се пречистя.
Всичко изгарям.
Но не всичко гори.
Дърпам пердетата,
а слънцето влиза.
Изгасям лампата,
а свещта се запалва.
В прозрачен ден
губя едно ежедневие.
Губя думи и губя стихове.
Губя разум, в нищо загледан.

Изгаря и прозрачният ден.
Нощта заповядва :”Изгаси!”
И така, отначало започвам.
В прозрачна нощ да те търся.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??