26 февр. 2009 г., 14:20

... в пръстта

1.6K 0 16

***

Ти не искаш във мен да си пламъка.
Аз не искам без теб да горя!
И макар да сме Огъня двамата...
някак все ни застига студа...

 

И порязва ни устните вятъра.
Ослепява ни черна мъгла...
А в гърдите ми, смъртно заплакала,
побелява от сол Любовта.

 

Ще притихна ли мигом под камъка?
Ще поникна ли пак  над снега?
Щом остана сама и без пламъка...
се изсипвам на пепел в пръстта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Арлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...