jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

5 февр. 2013 г., 08:13

В Пустинята...

Поэзия » Философская

557 0 0

В Пустинята...

на Марина

Тази вечер си тъжна...

Боже мой и защо?...

Разпиляната Същност

ли замъчи те зло!...

Или тая нелепа

Орисия край нас

дето бавно погребва

с пепел целият свят!...

... Да догоним Илюзиите

във пустинният мрак

и макар и изгубени

да повярваме пак,

че Съдбата, по право

дава право на ход,

да започнем наново

тоя скапан Живот!...

д-р Коста Качев,

нейде из Пустинята

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...