jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

Feb 5, 2013, 8:13 AM

В Пустинята...

Poetry » Philosophical

559 0 0

В Пустинята...

на Марина

Тази вечер си тъжна...

Боже мой и защо?...

Разпиляната Същност

ли замъчи те зло!...

Или тая нелепа

Орисия край нас

дето бавно погребва

с пепел целият свят!...

... Да догоним Илюзиите

във пустинният мрак

и макар и изгубени

да повярваме пак,

че Съдбата, по право

дава право на ход,

да започнем наново

тоя скапан Живот!...

д-р Коста Качев,

нейде из Пустинята

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0