В Пустинята...
на Марина
Тази вечер си тъжна...
Боже мой и защо?...
Разпиляната Същност
ли замъчи те зло!...
Или тая нелепа
Орисия край нас
дето бавно погребва
с пепел целият свят!...
... Да догоним Илюзиите
във пустинният мрак
и макар и изгубени
да повярваме пак,
че Съдбата, по право
дава право на ход,
да започнем наново
тоя скапан Живот!...
д-р Коста Качев,
нейде из Пустинята
© Коста Качев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
