В пустинята на малките ни душички
В пустинята на малките ни душички
Тихо е
И всекидневните ни ръкостискания
Протегнати към небето са
Аз и ти
От колко много време не сме се засичали
В това „наше” място
Скрито под лъчите на изгасващото
Лято
Сега се целуваме
И утре пак ни няма
Искам да напиша нещо на стената ти
Но ти си вече толкова надраскана че
Няма повече място за мен
Няма повече място за
Хванати в мрежата
(случайно)
Топли усмивки
Защото сме стари
И са ни малки душичките
В пустинята
Под кръглото небе
Хоризонтите не ни стигат
И бягаме в различни посоки
Аз по моя си път и ти по своя в далекото
И ще се видим пак
Ако
(случайно)
Се срещнем
02.10.2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
