В ПЪЛНОЛУНИЕ
В ПЪЛНОЛУНИЕ
Зад прозореца тайно наднича,
във очакване, пълна луна.
Ти си моето лунно момиче.
Тази нощ ще е само една.
Преоткриваме себе си мълком,
с всяка ласка, родена в нощта.
А луната ни гледа отвънка,
жадна все да лови чудеса.
Пак си казваме думи банални,
без да търсим истина в тях,
а пък те се превръщат във птици
и кълват от душите ни смях.
Утре пак ще изглеждаме чужди.
Може би, тази нощ е мечта.
Може би, ние с тебе сме луди
или луда е само нощта.
1997 г.
Добрич
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румен Ченков Все права защищены
