14 мар. 2021 г., 07:39

В рая, може би, летим...

675 6 18

Загледах се във бъдещето

и намерих

един прекрасен свят - мечтан,

където всичко във любов се мери

и мъка не вирее - грам.

На пролет въздухът ухае,

цветя обагрят цялата земя,

умело слънцето чертае

усмивка, дава ми крила.

Крилата ме отнасят на високо,

а там в очакване си ти

и на душите става ни широко -

във рая, може би, летим!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иване, благодаря ти за този коментар и за "любими". Приятно ми е, че стихът ми оставя такова чувство у теб!
  • Много ми харесва положителната енергия заложена в стиха. Посятото ще поникне и след време ще береш добри плодове! Поздравления!
  • Ех, Зиги, много се радвам да видя, че си прочел и коментирал, а още повече, че съм те усмихнала! Усмихна ме и ти! 😊 Благодаря ти!
  • Ето я и днешната ми порция усмивка! Много прекрасно пишеш, толкова красиво, нежно, и приятно. Усмихна ме, Иве! 😊
  • Благодаря, di_t (T)!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...