14 mar 2021, 7:39

В рая, може би, летим...

  Poesía
674 6 18

Загледах се във бъдещето

и намерих

един прекрасен свят - мечтан,

където всичко във любов се мери

и мъка не вирее - грам.

На пролет въздухът ухае,

цветя обагрят цялата земя,

умело слънцето чертае

усмивка, дава ми крила.

Крилата ме отнасят на високо,

а там в очакване си ти

и на душите става ни широко -

във рая, може би, летим!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иване, благодаря ти за този коментар и за "любими". Приятно ми е, че стихът ми оставя такова чувство у теб!
  • Много ми харесва положителната енергия заложена в стиха. Посятото ще поникне и след време ще береш добри плодове! Поздравления!
  • Ех, Зиги, много се радвам да видя, че си прочел и коментирал, а още повече, че съм те усмихнала! Усмихна ме и ти! 😊 Благодаря ти!
  • Ето я и днешната ми порция усмивка! Много прекрасно пишеш, толкова красиво, нежно, и приятно. Усмихна ме, Иве! 😊
  • Благодаря, di_t (T)!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...