Mar 14, 2021, 7:39 AM

В рая, може би, летим...

  Poetry
671 6 18

Загледах се във бъдещето

и намерих

един прекрасен свят - мечтан,

където всичко във любов се мери

и мъка не вирее - грам.

На пролет въздухът ухае,

цветя обагрят цялата земя,

умело слънцето чертае

усмивка, дава ми крила.

Крилата ме отнасят на високо,

а там в очакване си ти

и на душите става ни широко -

във рая, може би, летим!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иване, благодаря ти за този коментар и за "любими". Приятно ми е, че стихът ми оставя такова чувство у теб!
  • Много ми харесва положителната енергия заложена в стиха. Посятото ще поникне и след време ще береш добри плодове! Поздравления!
  • Ех, Зиги, много се радвам да видя, че си прочел и коментирал, а още повече, че съм те усмихнала! Усмихна ме и ти! 😊 Благодаря ти!
  • Ето я и днешната ми порция усмивка! Много прекрасно пишеш, толкова красиво, нежно, и приятно. Усмихна ме, Иве! 😊
  • Благодаря, di_t (T)!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...