В рая, може би, летим...
Загледах се във бъдещето
и намерих
един прекрасен свят - мечтан,
където всичко във любов се мери
и мъка не вирее - грам.
На пролет въздухът ухае,
цветя обагрят цялата земя,
умело слънцето чертае
усмивка, дава ми крила.
Крилата ме отнасят на високо,
а там в очакване си ти
и на душите става ни широко -
във рая, може би, летим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Тодорова Всички права запазени
