21 июн. 2018 г., 09:23

В резонанс

415 0 1

 

 

 

 

Оборих необорима теза,
че светът не бил само мой,
дори получих анамнеза -
перманентно луд е, но от сой ...

 

Моят свят е тъй различен
от онзи, лудият, навън,
ще кажете, че съм себичен -
не, просто си е моят сън!

 

Вятърни мелници не гоня,
нейде се е Санчо запилял,
Росинант преживя във обора,
за Дулцинея веч не ми е жал ...

 

Припявам днес моторни песни
в тишината на отминал дилижанс
и така си лудея неизвестен,
с душа и стих във резонанс.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...