21 jun 2018, 9:23

В резонанс

  Poesía
419 0 1

 

 

 

 

Оборих необорима теза,
че светът не бил само мой,
дори получих анамнеза -
перманентно луд е, но от сой ...

 

Моят свят е тъй различен
от онзи, лудият, навън,
ще кажете, че съм себичен -
не, просто си е моят сън!

 

Вятърни мелници не гоня,
нейде се е Санчо запилял,
Росинант преживя във обора,
за Дулцинея веч не ми е жал ...

 

Припявам днес моторни песни
в тишината на отминал дилижанс
и така си лудея неизвестен,
с душа и стих във резонанс.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...