Оборих необорима теза,
че светът не бил само мой,
дори получих анамнеза -
перманентно луд е, но от сой ...
Моят свят е тъй различен
от онзи, лудият, навън,
ще кажете, че съм себичен -
не, просто си е моят сън!
Вятърни мелници не гоня,
нейде се е Санчо запилял,
Росинант преживя във обора,
за Дулцинея веч не ми е жал ...
Припявам днес моторни песни
в тишината на отминал дилижанс
и така си лудея неизвестен,
с душа и стих във резонанс.
© Валентин Василев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
