21.06.2018 г., 9:23

В резонанс

412 0 1

 

 

 

 

Оборих необорима теза,
че светът не бил само мой,
дори получих анамнеза -
перманентно луд е, но от сой ...

 

Моят свят е тъй различен
от онзи, лудият, навън,
ще кажете, че съм себичен -
не, просто си е моят сън!

 

Вятърни мелници не гоня,
нейде се е Санчо запилял,
Росинант преживя във обора,
за Дулцинея веч не ми е жал ...

 

Припявам днес моторни песни
в тишината на отминал дилижанс
и така си лудея неизвестен,
с душа и стих във резонанс.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...