Оборих необорима теза,
че светът не бил само мой,
дори получих анамнеза -
перманентно луд е, но от сой ...

Моят свят е тъй различен
от онзи, лудият, навън,
ще кажете, че съм себичен -
не, просто си е моят сън!

Вятърни мелници не гоня,
нейде се е Санчо запилял,
Росинант преживя във обора,
за Дулцинея веч не ми е жал ...

Припявам днес моторни песни
в тишината на отминал дилижанс
и така си лудея неизвестен,
с душа и стих във резонанс.