В ръжта
Поле от злато, поле от ръж
разпростира своята снага.
Плисва неочакван дъжд –
след него – тишина.
Две тела, забравени в полето
сред една безкрайна синева,
далеч от битието,
далеч от всяка суета.
Двама души и една любов,
разгоряла се в ръжта.
Една съдба, едничък зов,
роден от звуци след дъжда.
Какво е нужно повече човеку –
едно поле сред синева,
любовен зов, отекнал надалеко
и влюбения поглед на жена.
23:21
24.12.2008
© Християн Все права защищены