gothwolf (Християн)
104 227
8.02.2009 г., 0:00 ч.

В ръжта 

  Поезия » Любовна
742 0 5

В ръжта

 

Поле от злато, поле от ръж

разпростира своята снага.

Плисва неочакван дъжд –

след него – тишина.

 

Две тела, забравени в полето

сред една безкрайна синева,

далеч от битието,

далеч от всяка суета.

 

Двама души и една любов,

разгоряла се в ръжта.

Една съдба, едничък зов,

роден от звуци след дъжда.

 

Какво е нужно повече човеку –

едно поле сред синева,

любовен зов, отекнал надалеко

и влюбения поглед на жена.

 

23:21

24.12.2008

© Християн Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво Ама много
  • Много е хубаво и това, че има ръж в заглавието не го свързва задължително с Бърнс...
  • Хубаво е!
  • Благодаря за изказаното ти мнение, но въобще не съм търсил какъвго и да е бил паралел с Бърнс. Да, ръжта и дъжда ги обединява, но това, което ги различава е, че стихотворението, което аз съм написал, е преживяно. Всеки един отделен ред - съжалявам, че пиша за себе си и своите настроения!
  • Какво е нужно повече човеку –
    едно поле сред синева,
    любовен зов, отекнал надалеко
    и влюбения поглед на жена.

    "ЧовекУ" не ми се върза с Бърнс...
    и ме издразни ...
    Заглавието ти асоциира с Бърнс...
    цитираното - мързи ме да ровя, но вероятно точно тази мисъл съм я чела в хиляда разновидности ... Твоята не е най-добрата. Съжалявам за изказаното мнение.

Предложения
: ??:??