В ръжта

Поезия » Любовна

1.1K 0 5

В ръжта

Поле от злато, поле от ръж

разпростира своята снага.

Плисва неочакван дъжд –

след него – тишина.

Две тела, забравени в полето

сред една безкрайна синева,

далеч от битието,

далеч от всяка суета.

Двама души и една любов,

разгоряла се в ръжта.

Една съдба, едничък зов,

роден от звуци след дъжда.

Какво е нужно повече човеку –

едно поле сред синева,

любовен зов, отекнал надалеко

и влюбения поглед на жена.

23:21

24.12.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Бубчето (Александра Ангелова)

Много е хубаво Ама много

2009-08-23T15:48:27+03:00
jina (Мммм)

Много е хубаво и това, че има ръж в заглавието не го свързва задължително с Бърнс...

2009-03-25T18:19:18+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Хубаво е!

2009-02-13T09:28:53+02:00
gothwolf (Християн)

Благодаря за изказаното ти мнение, но въобще не съм търсил какъвго и да е бил паралел с Бърнс. Да, ръжта и дъжда ги обединява, но това, което ги различава е, че стихотворението, което аз съм написал, е преживяно. Всеки един отделен ред - съжалявам, че пиша за себе си и своите настроения!

2009-02-11T02:17:38+02:00
vitaniya (Таня Цветанова)

Какво е нужно повече човеку –
едно поле сред синева,
любовен зов, отекнал надалеко
и влюбения поглед на жена.

"ЧовекУ" не ми се върза с Бърнс...
и ме издразни ...
Заглавието ти асоциира с Бърнс...
цитираното - мързи ме да ровя, но вероятно точно тази мисъл съм я чела в хиляда разновидности ... Твоята не е най-добрата. Съжалявам за изказаното мнение.

2009-02-08T00:10:46+02:00