8 июл. 2023 г., 11:32

В саята с вироглавите кози 

  Поэзия
186 2 2

В САЯТА С ВИРОГЛАВИТЕ КОЗИ

 

... по къщата бръшлянът да пълзи и вечер да приижда – дълбоока,

в саята въртоглавите кози с бастуна дядо благо да нахока,

в котлето баба да свари нахут, да ми го ръсне с чубрика и джоджен,

и – турил край на своя черен труд, денят ми да си тръгне с обич Божем,

да изкадя лула каба тютюн, додето котаракът спи на пруста,

и бабината баница с маджун в зори да ми се чини триж по-вкусна,

 

да ми сладни във медното котле млекцето, дето вдига бяла пара,

да близне Шаро моето носле – и с него да се скрием под хамбара,

и цяла нощ на селската мера пак да ловя светулки и щурчета,

и аз – дете, улисано в игра, съм старец, който спомена си шета,

и тихичко по своя път поел, съм вече снопче дим над пепелище,

в саята с вироглавия козел си ветролея бялото брадище...

 

7 юлий 2018 г.

гр. Варна, 13, 15 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Неподражаем.
  • Това е един тих, истински живот в изящна поетична форма, който контрастира на лъжливия, измислен живот навън, който иска да ни зарови в свойта пустота.Това е поезия, която с истина, любов и нежност се изправя срещу лъжата, фалша и лицемерието, които напредват, ако не пазим тайните съкровища на душата, взряна с вяра, надежда и любов в Бога.
Предложения
: ??:??