В САЯТА С ВИРОГЛАВИТЕ КОЗИ
... по къщата бръшлянът да пълзи и вечер да приижда – дълбоока,
в саята въртоглавите кози с бастуна дядо благо да нахока,
в котлето баба да свари нахут, да ми го ръсне с чубрика и джоджен,
и – турил край на своя черен труд, денят ми да си тръгне с обич Божем,
да изкадя лула каба тютюн, додето котаракът спи на пруста,
и бабината баница с маджун в зори да ми се чини триж по-вкусна,
да ми сладни във медното котле млекцето, дето вдига бяла пара,
да близне Шаро моето носле – и с него да се скрием под хамбара,
и цяла нощ на селската мера пак да ловя светулки и щурчета,
и аз – дете, улисано в игра, съм старец, който спомена си шета,
и тихичко по своя път поел, съм вече снопче дим над пепелище, ...