През мен ли сезони минават
и аз ли с краката ги газя,
че сякаш и те ме познават,
а аз пък в сърцето ги пазя.
Животът обаче ни мери
в изминали дни и години.
Душата ми вече трепери
по рано отишли роднини.
Крилата ми все отмаляват
и полетът губи надежда.
Сезоните в мен се смаляват
и краят зад кръста поглежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.