koli4a (Никола Апостолов)
21 1.4K

Apr 25, 2017, 7:03 PM

В сезоните

Poetry » Other

469 1 4

През мен ли сезони минават

и аз ли с краката ги газя,

че сякаш и те ме познават,

а аз пък в сърцето ги пазя.

Животът обаче ни мери

в изминали дни и години.

Душата ми вече трепери

по рано отишли роднини.

Крилата ми все отмаляват

и полетът губи надежда.

Сезоните в мен се смаляват

и краят зад кръста поглежда...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

koli4a (Никола Апостолов)

Благодаря, Ник! Еси! и Пепи!
Приятно ми е, че ме посещавате и харесвате написаното!
Желая ви хубав ден! Поздрави от мен!

2017-04-26T13:08:24+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Стих, пропит с тъга и носталгия, но трябва да се държим и да продължим! Поздрави, Никола!

2017-04-26T12:12:15+03:00
Веси_Еси (Еси)

Тъжно ми стана. Недей да бързаш, има още какво да дадеш. Поздрави!

2017-04-26T06:31:34+03:00
stavanger (Ник)

хубаво

2017-04-25T19:58:36+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0