В шушулката на Времето
Зърно съм, в шушулката на Времето
и всеки миг ще се отроня….
Ходило съм, плъзгащо се в стремето
и парата съм - в ноздрите на коня….
И пак в браздата своя ще поникна
(Зрънце - в Голямото Цяло).
И с Конят-Време ще политна -
Една Душа, но с друго Наметало
Сега съм шушулка на зърното -
утре – Косачът на златния клас.
С поглед съм вперена в Бърдото -
Съдба неживяна, се прибира „у нас”.
Роб съм – орачът на чужда бразда.
Аз съм мъртва. Аз съм тук!
Блясък - на угаснала вече звезда,
трасира Времето с плуг.
Копринен съм пясък в стъкло,
на оня часовник (по женски вталения)
и каквото Вчера е вече било -
в утроба е още, на деня- Неродения..
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
