ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
15.03.2016 г., 21:52 ч.

В шушулката на Времето 

  Поезия » Друга
531 0 15

 

Зърно съм, в шушулката на Времето

и всеки миг ще се отроня….

Ходило съм, плъзгащо се в стремето

и парата съм - в ноздрите на коня….

 

И пак в браздата своя ще поникна

(Зрънце - в Голямото Цяло).

И с Конят-Време ще политна -

Една Душа, но с друго Наметало

 

Сега съм шушулка на зърното -

утре – Косачът на златния клас.

С поглед съм вперена в Бърдото -

Съдба неживяна, се прибира „у нас”.

 

Роб съм – орачът на чужда бразда.

Аз съм мъртва. Аз съм тук!

Блясък - на угаснала вече звезда,

трасира Времето с плуг.

 

Копринен съм пясък в стъкло,

на оня часовник (по женски вталения)

и каквото Вчера е вече било -

в утроба е още, на деня- Неродения..

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??