В шушулката на Времето
Зърно съм, в шушулката на Времето
и всеки миг ще се отроня….
Ходило съм, плъзгащо се в стремето
и парата съм - в ноздрите на коня….
И пак в браздата своя ще поникна
(Зрънце - в Голямото Цяло).
И с Конят-Време ще политна -
Една Душа, но с друго Наметало
Сега съм шушулка на зърното -
утре – Косачът на златния клас.
С поглед съм вперена в Бърдото -
Съдба неживяна, се прибира „у нас”.
Роб съм – орачът на чужда бразда.
Аз съм мъртва. Аз съм тук!
Блясък - на угаснала вече звезда,
трасира Времето с плуг.
Копринен съм пясък в стъкло,
на оня часовник (по женски вталения)
и каквото Вчера е вече било -
в утроба е още, на деня- Неродения..
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Влад, Анастасия, благодаря ви!
-
Благодаря, Йоана, Влади!
-
Приеми поздравления и от мен!
-
Много интересни образи
-
Благодаря, Еси! Добро утро!
-
Много ми хареса, Рени! Поздрави и от мен!
-
Как ти се откъсна от сърцето?! Благодаря, Белла.
-
Символ, Сеси, благодаря ви!
-
Хареса ми! Поздравления за стиха!
-
Както си пия виното Белла, един път ми върви, друг път - не. Но признавам - на един дъх и виното и писането..да беше казала само за попаденията, сега ми се отпи, ама нейсе - що вино има за изпиване, що горчилка...ма в него е истината, я. Благодаря за критиката, Бела, сериозно.
-
Ан! Не се заигравай с фризьора ми.....Благодаря ти, скъпа!
Доче, благодаря и на теб, хубаво послание си ми оставила.
Мартина, мерси - добре си ми дошла! -
"Копринен съм пясък в стъкло,
на оня часовник (по женски вталения)
и каквото Вчера е вече било "
Да съхраниш копринената нежност на душата си
между тиктакащите изстрели на времето
е смелост (и се среща все по-рядко)
А на жените е присъща(и вродена)
Аплодисменти и от мен! -
Браво!
-
Младене, благодаря!
-
Едно от най-силните ти стихотворения, Рени! Поздравявам те!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
