25 июл. 2019 г., 19:54
В синята песен на дриади
ИНТРО В ПОЕЗИЯТА
В очите ми заспиват хиляди пеперуди.
Лято е, а есента все ръми и ръми...
Предавам се в прегръдките на вятъра.
И булка съм, в ръцете на вятъра, в
бял дом и небе.
И дъждът все ръми и ръми...
Превърнах се в нимфа, удавник
в синята песен на дриади.
И дъжд слушай сега и за миг мълчи!
В залез уших сто мечти и
пурпурни криле за летене.
Лавандулови рокли за облаци,
с дъжд за шептене.
Щурче ми пей, за морава есен
и триптих на болене.
Луна се крие в юмруче и
небесна гръд на трептене.
Есен с глухарчена роса и
стон дървесен белобрад.
Есен с мъка в стон – и залез
с рана в бронз.
Есен с морен пътник, тихо
се спрял над примирени ромой.
Есен с нежен вопъл припрян,
дъждовни пътеки оброди.
Нощ заспива без жар, без
слънчеви оброци.
И вятър с звездни графеми,
вдишва поле с небесни циклами.
И луната си взима хриле,
подобни на риби.
С лъчите си бели, мидени кончета –
в сенки прибира.
И водораслите тихи, в прибой
и лагуни дриади приспива.
Есен с житен клас и сламени
хамбари.
Питки догонват по дъждовни
первази.
25.07.2019г.
Николай Василев
© Николай Василев Все права защищены
Свързани произведения
Полето със небесните циклами
и облаците с рокли лавандулови.
В очите на една човешка драма
небето и земята май са луди.
Извадила зад облака хрилете си, ...
и облаците с рокли лавандулови.
В очите на една човешка драма
небето и земята май са луди.
Извадила зад облака хрилете си, ...
849
3
24
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ти не си разбрал коментара ми и по случая ще черпиш една виртуална бира :"
Точно този ти стих го" разгадах", макар и малко непълно, като прочетох уточнението ти, а пък за първата ти публикация тук мога да се похваля с почти 100% успеваемост, но пък други твои стари публикации са оставали тайна за мен, но пък с много цветове и нюанси
)
Е, чакам си бирата и да е студена 😊😊😊 -
Не само сетива са нужни, а и душа, за да се усети и съприживее.
Поезията ти е уникална, твоя. Няма нужда от анализи, Ники, а просто да се изпее. -
Благодаря ти Йоана!
Вълшебство е всичко около нас, но трябват
очи, за да се види!
Гош, Мъри!
Благодаря и на вас!
Изненадах се, че не сте разбрали творбата, защото тя е с най-малкото
метафори и символики, препратки, аналогии!
Специфични за творбите ми!
Дано сега след анализа, ви се избистрят образите! -
А защо са пурпурни?
Това е препратка към цикламите и залезната картина!
Лавандулови са облаците, т,е скрити зад залеза и оцветени от него!
Това е в унисох и с небесната циклама!
Вятърът е предвестник на есента, той е с звездни графеми, оттук
буквите на есента, магията, заклинанието на есента!
Цикламите са есенни цветя и го допълват!
Нощта заспива, защото е нощ, няма слънце!
Пак в унисон с есента, която е тъмна, монохромна, депресивна, дъждовна!
Лагуните и прибой са пак, взаимосвързани със синята песен, с водата!
Накрая завършвам с житните класове, от които се правят питки.
И ми хрумна, питка търкулната по дъждовните прозорци, която
се гони с дъжда- пак аналогия с есента, зимната храна, синята песен!
Хора учудвате ме?
Всеки ли чете, между редовете?
Или аз не предавам, това което искам да внуша -като идея? -
Аз изпитах радост от прочита на това стихотворение и се докоснах до красотата. Какво повече. Поздравления и благодаря, че ни откриваш този вълшебен свят! Тук няма излишество от думи, въпреки необичайния изказ, усеща се любовта към тях и умението да се докосват лекичко, лекичко и да се подбират най-подходящите, за да създадат подходящото усещане! Ще се радвам на още такива текстове! И коментарите, и произведенията ти вдъхновяват, Niki_art (Николай Василев) !
-
Уважавам всяко едно мнение Гош!
Може би не е редно да анализирам стиха си, но ще го направя!
Защо Синята песен на дриади!
Противопоставям лятото с есента, противопоставям този контраст и го подсказавам в
интрото-"Лято е, а есента все ръми и ръми"...
Защо синя, асоциирам с дъжда, дриади свързано с есента, те са пазители на дърветата!
И пак го подсказавам-Превърнах се в нимфа, удавник
в синята песен на дриади".
Нимфа свързано пак с водата(дъжда), от есенната картина!
Защо интро?
Исках да свържа тези образи и да им предам, повече дълбочина-една
аналогия на лято-есен!
А дъждът играе главната роля!
Затова и "луната си взима хриле, подобни на риби"?
Пак аналогия с дъжда, с водата-нали внушавам и ръми, и ръми, т,е
вали!
Оттук идват и водораслите, мидените кончета, за да се свържат и слеят
със синята песен, нали тя е дъждовна, а оттук водата е синя!
Есента е обогатена с белобрадите, т.е изсъхнали дървета, без листа! -
Хубаво е всеки да си казва мнението, но още по-хубаво е, когато авторите имат свое лице, стил и изобщо, да са такива, каквито са!
Затова смятам, че не е уместно да налагаме своето виждане на другиго и да го учим, как да пише. Особено, когато това е сайт за Собствено Авторско Творчество, а не училище!
Аз лично аплодирам Ники тук - да, не винаги разбирам, но пък е толкова красиво!
Като картинки от Огледалния свят на нереалната реалност!
Ничка, бъди себе си - пиши така, както ти чувстваш, а не според чужди на твоята същност и природа критерии и стандарти! -
Мидени кончета е прекрасно, Ники!! Както и " лавандулови рокли за облаци" или " поле с небесни циклами"!!!
Но образите в стихотворението трябва да са навързани, да се държат за ръчичка и да обличат емоцията в мисъл, която, въпреки метафоричния си екстаз, трябва да осмисля гръбнака на вдъхновилата те
идея. -
Далеч съм от елитарното изкуство!
Пишейки се забавлявам, с моите образи и видения!
Ами луди са, ама какво да ги правя, все се заричам
да пиша нормално, а накрая е далеч от стандартното и нормалното!
Днес си погледнах тетрадките и установих, че нямам
нито един нормален стих!
Възхищавам се на вас, които пишете с пълно съзнание и издишвате
Поезия!
Докато при мен е лудост неизмерна!
Пиша по този начин вече повече от 5 години!
Късно е за промяна, но пък ще опитам, по-малко метафори или
или по-разбрани да са, че мидени кончета си е тотална лудост!
Благодаря ти Мъри, за искреното мнение!
Оценявам и го ценя! -
Какво да те правя, Ники, как да те коментирам? Може би трябва да се опиташ да подредиш лудите отражения на чувства и мисли в мозъка си в една по- реална триизмерност, за да може и читателят да смели със сетивата си твоята несмилаема емоционалност.
Или, може би, аз не разбирам от елитарно изкуство, може би ... -
Благодаря ти Светла, за мен заглавието също трябва да е грабващо!
Благодаря ти Танче, красотата се крие, в нашите образи, които моделираме и създаваме!
Младене и аз се замислих, но всъщност не знам!
За мен въображението е водеща стихия!
И се получава някакво вълшебство, субективно за всеки
един от нас!
Едни го приемат-други пък не!
Благодаря ти!
Благодаря ти Георги- да странни са меко казано, по скоро налудничави,
но това съм си аз, иначе ще е някой друг!
Благодаря и на теб Наде!
И аз винаги се губя, в твоята приказка!
Която е винаги пълна, с магия!
Магьосница си! -
Изгубих се в твоята приказка, Ники...И не искам да се връщам!
-
Хубави и леко странни картини.
Хареса ми... -
Докосваш с богатата си образност, Николай. Замисли ме - колко ли е висок таванът на този начин на писане...? Поздравление!
П.П. Навремето, когато четях Сен-Джон Перс, изпитвах сходни усещания. -
Красота!
-
Заглавието ме грабна веднага...
-
Пепи танцувай под дъжда и чуй синята песен на дриади!
Благодаря ти!
Ангелче благодаря и на теб!
Магия е спонтанността! -
"Танцувам под дъжда"
Поздравления! -
Благодаря ти Гош!
Заразата е относително метафорична!
В мечтите на цветя е тихо!
Инсомния на светлина и утро!
Може би паячета, дантели дъждовни обличат!
Може би огнен сън е слънчевата неделя!
Не вали и вали, слушай вятър, в
сини мечти и рапанени копнежи!
Морето дриади събужда!
И търкулна се лунна питка, по небосвод и
залезна коприна!
By niki_art! -
Благодаря ти Мариана!
При нас вали и само вали, което ми навява
образи на есен!
Специфичното тук е, че почти липсват метафори! -
Шарена черга оплетена от огнени паячета с нишки от мечтите на цветя...
"Заразих" се и аз, Ничка :"
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Поетични урагани сте и 🍀🍀🍀